Намерен е автентичен автограф на Софроний Врачански. Това казва проф. Николай Овчаров по повод фотографското проучване на Михаел Чернин и Шай Халеви от Израелската служба по антики. Както информирахме, изследването е разкрило десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим. Първо за това е съобщил израелският в. „Джерузалем пост“.

Проф. Овчаров цитира публикация относно текст от манастира „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в Светия град, който е автограф и гласи: „Хаджи Стойко от Котил. Година 1776“. Археологът посочва, че е прочел в оригинал цялата статия на двамата си израелски колеги. „Оказва се, че подписите на Хаджи Стойко от Котел са два, като вторият е силно повреден“, отбелязва той. Допълва, че пасажът с коментарите на авторите след разчитането на текстовете „променя много представата ни за историята на нашето закъсняло Ранно Възраждане“.

Николай Овчаров предлага превод на този пасаж. „Котел е известен като родно място на един от стълбовете на Българското Възраждане – българският писател и интелектуалец поп Стойко Владиславов, по-известен с монашеското си име, получено след назначаването му за епископ на град Враца - Софроний Врачански“, гласи част от текста на Михаел Чернин и Шай Халеви, предаден от българския археолог.

Според проф. Овчаров изследователите от Израелската служба по антики коментират, че макар в автобиографията на Софроний да не се споменава пътуване до Йерусалим, в нея „се мълчи и за други важни събития от живота му, като срещата с прочутия Паисий Хилендарски“. „Така предлагаме споменатия в този надпис „Стойко от Котил” да се идентифицира със Стойко Владиславов - Софроний Врачански...“, гласи още част от пасажа от статията на Чернин и Халеви, представен от проф. Николай Овчаров.

„По този начин според двамата авторитетни колеги от Израел вече разполагаме с автентичния автограф на втория, наред с Паисий Хилендарски, велик родоначалник на Българското Възраждане. Известна е срещата на двамата колоса на националната идея от XVIII в. – Софроний Врачански и Паисий Хилендарски, в Котел през 1765 г. Тогава атонският монах показва току-що написаната „История славянобългарска“, от която котленецът прави т. нар. Първи Софрониев препис“, отбелязва българският учен.

По думите му Майкъл Чернин и Шай Халеви отбелязват в изследването си още, че с термина „българи“ се обозначават и хората, идващи от всички части на Македония. „Двамата автори посочват специално надписа от 1881 г., където е записано „Хаджи Атанас от казата Солун, от село Негован“. Това селище, заключават те, е „считано за един от центровете на българската национална идея в Македония“, допълва Овчаров.